Търговските пакети с карти трябва да бъдат класифицирани като хазарт, твърди експертът Леон Сяо

Границата между колекционирането и хазарта става все по-тънка с развитието на пазара на колекционерски карти. Леон Ю. Сяо, доцент в Университета на Хонконг и гостуващ научен сътрудник в Кингс Колидж Лондон, твърди, че настоящите регулаторни рамки изостават от тези промени. Тъй като продуктите стават по-скъпи и високостойностните „търсени“ карти водят до спекулативно поведение, традиционният възглед за колекционерските карти като прости играчки вече не е устойчив. Изследванията на Сяо предполагат, че много от тези продукти вече отговарят на законовите определения за хазарт в редица юрисдикции.

Прозрачността остава ключов проблем в индустрията. В проучване, публикувано в Journal of Behavioral Addictions, Сяо и неговият екип изследваха опаковките и разкритията на различни колекционерски карти игри. Констатациите сочат системна липса на потребителска информация, която би била немислима в регулирания казино сектор. Тази липса на надзор позволява на производителите да продават случайни награди с висок залог на непълнолетни без предпазните мерки, необходими за други форми на залагане.

Числа и факти

Емпиричните изследвания на Сяо включваха анализ на 50 физически пакета за колекционерски карти игри и спортни карти. Резултатите бяха поразителни: 80% от пакетите не предоставяха информация за вероятностите върху опаковката си. Останалите 20%, които предоставиха информация, често бяха непълни, трудни за намиране или потенциално подвеждащи. Решаващо е, че нито един пакет не разкриваше конкретната вероятност за получаване на всяка отделна карта в колекцията. Тази липса на данни прави невъзможно потребителите да вземат информирани финансови решения.

Сяо определя хазарта по ясен начин, който е в съответствие със законовите стандарти в много региони. Той заявява:

„Картонените пакети трябва да представляват хазарт както по смисъла на здравия разум, така и по законовия смисъл, но регулаторите не прилагат правилно закона за хазарта.“

Той допълнително подчертава, че растежът на онлайн „разбиване“ и „препакетиране“ на карти — където потребителите плащат за дял от кутия, отворена от някой друг — приближава дейността още повече до конвенционалния хазарт. Тези формати често включват по-високи финансови залози и носят по-голям риск от измама в сравнение с закупуването на стандартни пакети от търговците на дребно.

Предистория

„Хазартизацията“ на пазара на колекционерски стоки е движена от няколко фактора, включително увеличеното търсене след пандемията от Covid. С повече пари, вливащи се в хобито, особено от възрастни колекционери, производителите въведоха по-скъпи „колекционерски издания“ и ултра-редки карти. Тъй като тези карти могат лесно да се търгуват или продават на платформи на трети страни, те притежават ясна парична стойност в реалния свят. Съгласно повечето настоящи закони, рискуването на пари за шанс за награда с парична стойност представлява хазарт, въпреки че това остава неприложено в индустрията на картите.

Защо това е важно за германските играчи

В Германия хазартът е строго регулиран съгласно Междудържавния договор за хазарта от 2021 г. (GlüStV 2021). Лицензираните оператори трябва да спазват строги мерки за защита на играчите, като централната система за наблюдение LUGAS и лимит от 1000 евро месечен депозит. Въпреки това, тъй като търговските карти понастоящем не се класифицират като хазарт в Германия, те напълно заобикалят тези защити. Това означава, че германските потребители, включително непълнолетни, могат да харчат неограничени суми за пакети с карти без намесата на GGL (Gemeinsame Glücksspielbehörde der Länder). Ако регулаторите последват съвета на Ксиао, търговците на карти може в крайна сметка да се наложи да въведат проверка на възрастта и лимити на разходите, подобни на тези в лицензирани онлайн казина.

Какво означава това за лицензираните от GGL казина

За операторите, притежаващи лиценз от GGL, липсата на регулация за продукти, подобни на хазарт, създава неравностойни условия. Докато казината са обект на строги изисквания за прозрачност и високи данъци, индустрията за колекционерски карти функционира с подобни психологически тригери, но без никакви регулаторни тежести. Преминаването към класифициране на пакетите с карти като хазарт може да доведе до по-хармонизиран пазар, където всички продукти, включващи финансов риск и случаен шанс, се придържат към едни и същи високи стандарти за защита на потребителите. Това в крайна сметка би било от полза за интегритета на по-широката гейминг индустрия.